ка́лям

1. (кого какво) Цапам с кал.

2. (преносно, разговорно, кого какво) Клеветя, злепоставям, позоря.

Калям държавата.
Калям честни хора.
Калям името му.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице калям каляме
второ лице каляш каляте
трето лице каля калят
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице калях каляхме
второ лице каля каляхте
трето лице каля каляха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице калях каляхме
второ лице каляше каляхте
трето лице каляше каляха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
каляй каляйте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана калял каляла каляло каляли
членувана калялия калялата калялото калялите
с пълен член калялият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана калял каляла каляло каляли
членувана калялия калялата калялото калялите
с пълен член калялият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана калян каляна каляно каляни
членувана каляния каляната каляното каляните
с пълен член каляният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана калящ каляща калящо калящи
членувана калящия калящата калящото калящите
с пълен член калящият — — —
Деепричастие
каляйки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне ка-лям
  • форми ка́ляш, несв.
Източник
калям се

Цапам се с кал.

Всеки ден по тоя път се калям.
  • възвратен глагол