прост

1. Еднороден по състав, несъставен.

Просто вещество.

2. Който не е сложен, не е труден, а е леснодостъпен за разбиране, за използване.

Просто устройство.
Проста задача.

3. Обикновен, който с нищо не се отличава от другите.

Прост учител.

4. (разговорно) Който няма добро качество, добра изработка.

Прост плат.
Проста рокля.

5. (остаряло) Който не принадлежи към привилегированите съсловия, към аристокрацията.

Прост народ.

6. Необразован, неграмотен.

Поради липса на пари остана прост.

7. Невъзпитан, недодялан, глупав, слабоумен.

С просто око

Без помощта на допълнителни приспособления за гледане.

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана прост проста просто прости
членувана простия простата простото простите
с пълен член простият — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне прост
  • форми проста, просто, мн. прости
Източник