пра́зен

1. В който няма (почти) нищо или никого.

Празен стомах.
Празна къща.
Празна чаша.
Празен стол.

2. Свободен, незапълнен.

Празно място.
Празен лист.
Празна бланка.

3. (разговорно) Който не носи нищо.

Връщам се празен.
С празни ръце.

4. (преносно) Който е без смисъл, без стойност.

Празни думи.
Празни приказки.

5. (преносно) Който не се задълбочава в нещата; лекомислен, ограничен.

Празен човек.
Празна глава/кратуна

Глупак.

Празна работа

За нещо, което няма да стане.

Наливам/преливам от пусто в празно

Извършвам безсмислена работа, най-често говоря безсмислени думи.

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана празен празна празно празни
членувана празния празната празното празните
с пълен член празният — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне пра-зен
  • форми пра́зна, пра́зно, мн. пра́зни
Източник