-
пра́зен -
1. В който няма (почти) нищо или никого.
Празен стомах.
Празна къща.
Празна чаша.
Празен стол.
-
2. Свободен, незапълнен.
Празно място.
Празен лист.
Празна бланка.
-
3. (разговорно) Който не носи нищо.
Връщам се празен.
С празни ръце.
-
4. (преносно) Който е без смисъл, без стойност.
Празни думи.
Празни приказки.
-
5. (преносно) Който не се задълбочава в нещата; лекомислен, ограничен.
Празен човек.
- незает с нищо
- разсеян
- безучастен
- блуждаещ
- равнодушен
- апатичен
- без стойност
Глупак.
За нещо, което няма да стане.
Извършвам безсмислена работа, най-често говоря безсмислени думи.
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | празен | празна | празно | празни |
| членувана | празния | празната | празното | празните |
| с пълен член | празният | — | — | — |