Източници
-
Читанка
-
Уикиречник (CC BY-SA 4.0)
1. Който е направен или е станал с празна вътрешност.
Кухо дърво.
Куха диня.
Куха тръба.
Кухо място.
2. (преносно, пренебрежително) Който е красив, но е лишен от съдържание.
Кухи разсъждения.
Куха теория.
κούφιος гръцки „кух“ кух
от гр. κούφιος „кух“, с изравняване до краесловно х по прилагателни като сух, глух и др.
Глупав човек.
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | кух | куха | кухо | кухи |
| членувана | кухия | кухата | кухото | кухите |
| с пълен член | кухият | — | — | — |