кух

1. Който е направен или е станал с празна вътрешност.

Кухо дърво.
Куха диня.
Куха тръба.
Кухо място.

2. (преносно, пренебрежително) Който е красив, но е лишен от съдържание.

Кухи разсъждения.
Куха теория.

κούφιος гръцки „кух“ кух

от гр. κούφιος „кух“, с изравняване до краесловно х по прилагателни като сух, глух и др.

Куха глава

Глупав човек.

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана кух куха кухо кухи
членувана кухия кухата кухото кухите
с пълен член кухият — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне кух
  • форми ку́ха, ку́хо, мн. ку́хи
Източници