въ́ншен

1. Който е вън, отвън, на повърхността.

Външна мазилка.

2. Чужд, страничен.

Външен натиск.

3. Който има отношение с чужбина.

Външна търговия.
външно — наречие
външност — съществително име Изненада ме външността ѝ.
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана външен външна външно външни
членувана външния външната външното външните
с пълен член външният — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне вън-шен
  • форми въ́ншна, въ́ншно, мн. въ́ншни
Източник