Източник
-
въ́ншен -
1. Който е вън, отвън, на повърхността.
Външна мазилка.
-
2. Чужд, страничен.
Външен натиск.
-
3. Който има отношение с чужбина.
Външна търговия.
външно
— наречие
външност
— съществително име
Изненада ме външността ѝ.
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | външен | външна | външно | външни |
| членувана | външния | външната | външното | външните |
| с пълен член | външният | — | — | — |