страни́чен

1. Който е разположен встрани, отстрани на нещо или на някого.

Страничен прозорец.

2. Който не взема пряко участие, не е ангажиран пряко с нещо.

Страничен наблюдател.

3. Който не е в близки или роднински взаимоотношения.

Страничен човек.

4. (преносно) Второстепенен, допълнителен.

Странични източници.
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана страничен странична странично странични
членувана страничния страничната страничното страничните
с пълен член страничният — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне стра-ни-чен
  • форми страни́чна, страни́чно, мн. страни́чни
Източник