чужд

1. Който принадлежи на друг, не собствен.

Заглеждам се по чужди жени.
Чужда дреха.
Пиша под чуждо име.

2. Който произхожда от друга страна; чуждестранен.

Имам малко чужди пари.
Чужди думи.

3. Който не е познат; далечен, непривичен.

Чужда обстановка.

4. Който идва от друго място; външен.

Чужд човек.
Чуждо влияние.

5. Който няма общност, близост с нещо, не притежава в ни най-малка степен някакво качество.

Чужд на омразата.
Чужд на семейството ни.
Оставам/остана чужд (на нещо)

Не се интересувам, не участвам.

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана чужд чужда чуждо чужди
членувана чуждия чуждата чуждото чуждите
с пълен член чуждият — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне чужд
  • форми чу́жда, чу́ждо, мн. чу́жди
Източник