1.

зае́т

1. Който е получен в заем.

Заети пари.
Заета рокля.

2. (езикознание) За дума, израз — който е взет от чужд език.

От „заема“.

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана зает заета заето заети
членувана заетия заетата заетото заетите
с пълен член заетият — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне за-ет
  • форми зае́та, зае́то, мн. зае́ти
  • област езикознание →
Източници

2.

зае́т

1. Който има да върши нещо.

Днес ще бъда много заета.

2. Който е запълнен, ангажиран.

Редакторското място е вече заето.
Тази маса е заета.

3. Който работи, има работа; работещ.

От „заема“.

Телефонът дава заето

Телефонът излъчва сигнал, означаващ, че по линията в момента се говори.

заетост — съществително име
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана зает заета заето заети
членувана заетия заетата заетото заетите
с пълен член заетият — — —
  • прилагателно име
  • форми зае́та, зае́то, мн. зае́ти
Източници