1.

друг

1. Не този, не посоченият, даденият, а различен или противоположен.

Трябва ми друг човек, а не ти.
От другата страна на улицата.

2. (числително име) Втори.

Един, че друг, че трети.

3. Следващ спрямо минал или бъдещ определен момент.

На другата нощ.

4. Различен от посочения; инакъв.

Работата е съвсем друга.
Ти си друг — не си като мене.

5. (като съществително име) Този, който е извън обхвата, извън обема на посочените.

Другите да му мислят.

*drȗgъ праславянски дроугъ през старобългарски друг

Едно-друго

Различни неща.

Без друго

Без съмнение; и без това.

Гледам с (по-) друго (други) око (очи)

Отношението ми става различно.

Друга работа съм

(разговорно) За лица — различен съм, обикновено по-добър.

Това е друга работа

Това променя нещата, отношението ми.

Това е друг въпрос

Това е странично, няма отношение към обсъждания проблем.

Друго двайсет!

(разговорно) Възклицание при учудване от нещо непредвидено, твърде неприятно.

Друг път

(разговорно) За категоричен отказ.

Един през друг

Всички заедно, безразборно.

Между другото

Вметнат израз в началото на странични по отношение на основния проблем разсъждения.

Обръщам другия край

(разговорно) Започвам да се отнасям строго.

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана друг друга друго други
членувана другия другата другото другите
с пълен член другият — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне друг
  • форми дру́га, дру́го, мн. дру́ги
Източници

2.

друг

остаряло

Приятел, другар.

Животът, друже мой, е вещ ужасна.
Константин Величков

*drȗgъ праславянски дроугъ през старобългарски друг

  • съществително име, мъжки род
  • форми мн. дру́ги и дру́зи, зват. дру́же
Източници