-
Читанка
-
Уикиречник (CC BY-SA 4.0)
-
прия́тел -
1. Близък познат, с когото се поддържат дружески взаимоотношения.
-
2. Вярно и предано същество.
Кучето е приятел на човека.
-
3. Покровител или привърженик.
Приятели на книгата.
-
4. Лице, с което се поддържа интимна връзка; любовник.
приıатель старобългарски прия́тел
старобълг. приıатель (Euch. Sin) сътоветства на ст.в.нем. friudil, ср.в.нем. vriedel „възлюбен, жених“, старосканд. friðill „възлюбен, любовник“. Слав. *prijatelь е образувана от гл. *prijati (старобълг. приıати, приıѫ „отнасям се доброжелателно“), съответстващ на гот. frijōn „обичам“, нем. freien „сватосвам се“, гот. frijōnds, ст.в.нем. friunt, нем. Freund „приятел“, староинд. priyas „драг, достоен“, рriуаtē „удовлетворен“, авест. frya „драг, любим“.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | приятел | приятели |
| членувана | приятеля | приятелите |
| с пълен член | приятелят | — |
| звателна форма | приятелю |
|---|