друга́р

1. Човек, който е свързан с друг посредством обич, взаимно доверие, дружба; приятел.

Той ми е добър другар.

2. Човек, който е свързан с друг поради временна обща съдба, общи цели, общи интереси, обща работа и други.

Другарят му в килията беше блед младеж.
Другар по съдба.
Другар по убеждения.

3. (историческо) В речевия етикет при управлението на комунистическата власт — господин.

4. (разговорно) Съпруг.

другарски — прилагателно име
единствено число множествено число
нечленувана другар другари
членувана другаря другарите
с пълен член другарят —
бройна форма другаря
звателна форма другарю
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне дру-гар
  • форми друга́рят, друга́ря, мн. друга́ри
Източник