Източник
-
друга́р -
1. Човек, който е свързан с друг посредством обич, взаимно доверие, дружба; приятел.
Той ми е добър другар.
-
2. Човек, който е свързан с друг поради временна обща съдба, общи цели, общи интереси, обща работа и други.
Другарят му в килията беше блед младеж.
Другар по съдба.
Другар по убеждения.
-
3. (историческо) В речевия етикет при управлението на комунистическата власт — господин.
-
4. (разговорно) Съпруг.
другарски
— прилагателно име
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | другар | другари |
| членувана | другаря | другарите |
| с пълен член | другарят | — |
| бройна форма | другаря |
|---|---|
| звателна форма | другарю |