съю́зник

Този, който се намира в съюз с някого и действа в съгласие с него.

Търсеше съюзници в борбата срещу нашествениците.
Верен съюзник.
единствено число множествено число
нечленувана съюзник съюзници
членувана съюзника съюзниците
с пълен член съюзникът —
бройна форма съюзника
звателна форма съюзнико
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне съ-юз-ник
  • форми мн. съю́зници, (два) съю́зника
Източник