Източник
-
случа́ен -
1. Който става непредвидено, неочаквано.
Случайна покупка.
Случайна среща.
Случайно запознанство.
-
2. Който е несистемен, нередовен, незакономерен; който става от време на време.
Случайно посещение.
Случайни пътувания.
Отбиваха се случайни клиенти.
-
3. Който е неизвестен или неопитен за някаква дейност.
Не е случаен артист, той е име в театъра.
В парламента попадат случайни хора.
Случайни хора решават съдбата на другите.
случайно
— наречие
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | случаен | случайна | случайно | случайни |
| членувана | случайния | случайната | случайното | случайните |
| с пълен член | случайният | — | — | — |