случа́ен

1. Който става непредвидено, неочаквано.

Случайна покупка.
Случайна среща.
Случайно запознанство.

2. Който е несистемен, нередовен, незакономерен; който става от време на време.

Случайно посещение.
Случайни пътувания.
Отбиваха се случайни клиенти.

3. Който е неизвестен или неопитен за някаква дейност.

Не е случаен артист, той е име в театъра.
В парламента попадат случайни хора.
Случайни хора решават съдбата на другите.
случайно — наречие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана случаен случайна случайно случайни
членувана случайния случайната случайното случайните
с пълен член случайният — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне слу-ча-ен
  • форми случайна, случайно, мн. случайни
Източник