ненаде́ен

Неочакван, внезапен, случаен.

Ненадейна среща.
ненадейност — съществително име
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана ненадеен ненадейна ненадейно ненадейни
членувана ненадейния ненадейната ненадейното ненадейните
с пълен член ненадейният — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне не-на-де-ен
  • форми ненаде́йна, ненаде́йно, мн. ненаде́йни
Източник