стреми́телен

1. Много бърз, внезапен в движението и в развитието си; светкавичен, буен, стремглав.

Стремителна атака.
Стремителен поток.

2. Който е проява на стремеж; целенасочен, устремен.

стремително — наречие
стремителност — съществително име
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана стремителен стремителна стремително стремителни
членувана стремителния стремителната стремителното стремителните
с пълен член стремителният — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне стре-ми-те-лен
  • форми стреми́телна, стреми́телно, мн. стреми́телни
Източник