Източник
-
стреми́телен -
1. Много бърз, внезапен в движението и в развитието си; светкавичен, буен, стремглав.
Стремителна атака.
Стремителен поток.
-
2. Който е проява на стремеж; целенасочен, устремен.
стремително
— наречие
стремителност
— съществително име
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | стремителен | стремителна | стремително | стремителни |
| членувана | стремителния | стремителната | стремителното | стремителните |
| с пълен член | стремителният | — | — | — |