светка́вичен

1. Който се отнася до светкавица.

Светкавичен блясък.

2. (преносно) Който е извънредно бърз, мигновен, устремен.

Светкавична скорост.
Светкавична поща.
Светкавичен поглед.
Светкавична реакция.

3. (преносно) Който е изключително неочакван, изненадващ.

Светкавичен удар по врага.
Светкавично нападение.
светкавично — наречие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана светкавичен светкавична светкавично светкавични
членувана светкавичния светкавичната светкавичното светкавичните
с пълен член светкавичният — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне свет-ка-ви-чен
  • форми светкавична, светкавично, мн. светкавични
Източник