Източник
-
светка́вичен -
1. Който се отнася до светкавица.
Светкавичен блясък.
-
2. (преносно) Който е извънредно бърз, мигновен, устремен.
Светкавична скорост.
Светкавична поща.
Светкавичен поглед.
Светкавична реакция.
-
3. (преносно) Който е изключително неочакван, изненадващ.
Светкавичен удар по врага.
Светкавично нападение.
светкавично
— наречие
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | светкавичен | светкавична | светкавично | светкавични |
| членувана | светкавичния | светкавичната | светкавичното | светкавичните |
| с пълен член | светкавичният | — | — | — |