внеза́пен

Който става или започва изведнъж, бързо, неочаквано.

Внезапен удар.
Внезапен дъжд.
внезапно — наречие Внезапно той изкрещя.
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана внезапен внезапна внезапно внезапни
членувана внезапния внезапната внезапното внезапните
с пълен член внезапният — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне вне-за-пен
  • форми внеза́пна, внеза́пно, мн. внеза́пни
Източник