стремгла́в

Който се осъществява с устрем, безразсъдно; стремителен, буен.

Стремглаво нападение.
стремглаво — наречие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана стремглав стремглава стремглаво стремглави
членувана стремглавия стремглавата стремглавото стремглавите
с пълен член стремглавият — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне стрем-г-лав
  • форми стремгла́ва, стремгла́во, мн. стремгла́ви
Източник