Източник
-
стихи́ен -
1. Който е предизвикан от природна стихия, който не се подчинява на човешката воля.
Стихийни ветрове.
-
2. (преносно) Който не е добре организиран, обмислен; хаотичен, безразборен.
Стихийни отговори.
Стихийно недоволство.
стихийно
— наречие
стихийност
— съществително име
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | стихиен | стихийна | стихийно | стихийни |
| членувана | стихийния | стихийната | стихийното | стихийните |
| с пълен член | стихийният | — | — | — |