стихи́ен

1. Който е предизвикан от природна стихия, който не се подчинява на човешката воля.

Стихийни ветрове.

2. (преносно) Който не е добре организиран, обмислен; хаотичен, безразборен.

Стихийни отговори.
Стихийно недоволство.
стихийно — наречие
стихийност — съществително име
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана стихиен стихийна стихийно стихийни
членувана стихийния стихийната стихийното стихийните
с пълен член стихийният — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне сти-хи-ен
  • форми стихи́йна, стихи́йно, мн. стихи́йни
Източник