бе́сен

1. За животно, което е болно от бяс.

Бясно куче.

2. (преносно) Който е силно разгневен, разярен.

Бесен съм от неговата постъпка.

3. (преносно) Стихиен, буен, неудържим; много силен.

Бесен вятър.
Бесен гняв.
бясно — наречие Вятърът духа бясно.
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана бесен бясна бясно бесни
членувана бесния бясната бясното бесните
с пълен член бесният — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне бе-сен
  • форми бя́сна, бя́сно, мн. бе́сни
Източник