разлютя́
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице разлютя разлютим
второ лице разлютиш разлютите
трето лице разлюти разлютят
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице разлютих разлютихме
второ лице разлюти разлютихте
трето лице разлюти разлютиха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице разлютях разлютяхме
второ лице разлютеше разлютяхте
трето лице разлютеше разлютяха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
разлюти разлютете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разлютил разлютила разлютило разлютили
членувана разлютилия разлютилата разлютилото разлютилите
с пълен член разлютилият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разлютял разлютяла разлютяло разлютели
членувана разлютялия разлютялата разлютялото разлютелите
с пълен член разлютялият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разлютен разлютена разлютено разлютени
членувана разлютения разлютената разлютеното разлютените
с пълен член разлютеният — — —
  • преходен глагол от свършен вид
  • пренасяне раз-лю-тя
  • форми разлютиш, мин. св. разлютих, мин. прич. разлютил, св.
Източник