Източник
-
безу́мен -
1. Който е лишен от разсъдък, от ум; луд, побъркан.
Крещи като безумен.
Безумен поглед.
-
2. Крайно безразсъден.
Безумно намерение.
Безумна война.
-
3. (преносно) Който е твърде краен в своята проява.
Безумна страст.
Безумна омраза.
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | безумен | безумна | безумно | безумни |
| членувана | безумния | безумната | безумното | безумните |
| с пълен член | безумният | — | — | — |