безу́мен

1. Който е лишен от разсъдък, от ум; луд, побъркан.

Крещи като безумен.
Безумен поглед.

2. Крайно безразсъден.

Безумно намерение.
Безумна война.

3. (преносно) Който е твърде краен в своята проява.

Безумна страст.
Безумна омраза.
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана безумен безумна безумно безумни
членувана безумния безумната безумното безумните
с пълен член безумният — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне бе-зу-мен
  • форми безу́мна, безу́мно, мн. безу́мни
Източник