-
див -
1. Който се намира в първобитно състояние, нецивилизован.
Диви племена.
-
2. Който не е култивиран или опитомен.
Дива круша.
Див заек.
Дива местност.
-
3. Много буен, необуздан, груб.
Див нрав.
Дива река.
-
4. Глупав, безсмислен, странен, нелеп.
Диво предложение.
-
5. За човек — който не умее да общува, живее сам; прост, саможив.
Див човек.
-
6. (преносно) Много силен, неудържим.
Дива страст.
Див възторг.
-
7. (преносно) За музика, мелодия, танц — с много бърз ритъм, страстен, динамичен.
Дива песен.
- дивак
- недодялан
- прост
- расъл в гората
- дошъл от гората
- некултурен
- груб
- варварин
- нецивилизован
Хищен горски бозайник от семейството на котките с ръждива козина.
Яребица.
Глиган.
Опърничав, неразбран човек.
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | див | дива | диво | диви |
| членувана | дивия | дивата | дивото | дивите |
| с пълен член | дивият | — | — | — |