див

1. Който се намира в първобитно състояние, нецивилизован.

Диви племена.

2. Който не е култивиран или опитомен.

Дива круша.
Див заек.
Дива местност.

3. Много буен, необуздан, груб.

Див нрав.
Дива река.

4. Глупав, безсмислен, странен, нелеп.

Диво предложение.

5. За човек — който не умее да общува, живее сам; прост, саможив.

Див човек.

6. (преносно) Много силен, неудържим.

Дива страст.
Див възторг.

7. (преносно) За музика, мелодия, танц — с много бърз ритъм, страстен, динамичен.

Дива песен.
Дива котка

Хищен горски бозайник от семейството на котките с ръждива козина.

Дива кокошка

Яребица.

Дива свиня

Глиган.

Див петел

Опърничав, неразбран човек.

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана див дива диво диви
членувана дивия дивата дивото дивите
с пълен член дивият — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне див
  • форми ди́ва, ди́во, мн. ди́ви
Източник