неи́стов

безумен, обезумял, луд.

неистовъ старобългарски неи́стов

От старобългарски неистовъ, заета в рус. неистовый

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана неистов неистова неистово неистови
членувана неистовия неистовата неистовото неистовите
с пълен член неистовият — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне не-ис-тов
Източници