бу́ен

1. Който се проявява с голяма сила и скорост.

Буен вятър.
Буен огън.
Буйна растителност.
Буйна коса.

2. Пълен с жизненост и енергия.

Буйна младост.

3. Необуздан, неукротим, неудържим; дързък, стихиен.

Буен младеж.
Буйна глава.
Буйна радост.
  • прилагателно име
  • пренасяне бу-ен
  • форми бу́йна, бу́йно, мн. бу́йни
Източник