Източник
-
бу́ен -
1. Който се проявява с голяма сила и скорост.
Буен вятър.
Буен огън.
Буйна растителност.
Буйна коса.
-
2. Пълен с жизненост и енергия.
Буйна младост.
-
3. Необуздан, неукротим, неудържим; дързък, стихиен.
Буен младеж.
Буйна глава.
Буйна радост.
- невъздържан
- несдържан
- необуздан
- силен
- сприхав
- неукротим
- непокорен
- вироглав
- своеволен
- немирен
- смел
- дързък
- безразсъден
- неудържим
- стихиен
- раздразнителен
- бурен
- упорит
- стремителен
- поривист
- нападателен
- възбуден
- разярен
- луда глава
- запалена глава
- много силен
- бесен
- буйствуващ
- ревностен
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | буен | буйна | буйно | буйни |
| членувана | буйния | буйната | буйното | буйните |
| с пълен член | буйният | — | — | — |