разми́рен

1. В който има размирия, размирици.

Размирни години.

2. Който предизвиква размирия, размирици.

Размирен народ.
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана размирен размирна размирно размирни
членувана размирния размирната размирното размирните
с пълен член размирният — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне раз-ми-рен
  • форми размирна, размирно, мн. размирни
Източник