Източник
-
разми́рен -
1. В който има размирия, размирици.
Размирни години.
-
2. Който предизвиква размирия, размирици.
Размирен народ.
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | размирен | размирна | размирно | размирни |
| членувана | размирния | размирната | размирното | размирните |
| с пълен член | размирният | — | — | — |