1.

смуте́н

1. Който е объркан, неспокоен, разтревожен.

Смутена съм от поведението му.
Смутен от цените.

2. Който е стреснат, притеснен объркан, шокиран.

Смутена от внезапното му влизане.

От „смутя“ с наставката -ен.

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана смутен смутна смутно смутни
членувана смутния смутната смутното смутните
с пълен член смутният — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне сму-тен
  • форми смутена, смутено, мн. смутени
Източници

2.

сму́тен

Който е размирен, метежен, бунтовен.

Смутни времена.

От „смут“ с наставката -ен.

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана смутен смутна смутно смутни
членувана смутния смутната смутното смутните
с пълен член смутният — — —
  • прилагателно име
  • форми смутна, смутно, мн. смутни
Източници