Източник
-
стесни́телен -
1. Който изпитва стеснение; притеснителен, срамежлив, свит.
Стеснително момиче.
-
2. Който е проява на стеснение; срамежлив, свенлив.
Стеснителен жест.
-
3. Който е причина за стеснение.
Стеснителен разговор.
стеснително
— наречие
стеснителност
— съществително име
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | стеснителен | стеснителна | стеснително | стеснителни |
| членувана | стеснителния | стеснителната | стеснителното | стеснителните |
| с пълен член | стеснителният | — | — | — |