Източник
-
свенли́в -
1. Който е стеснителен, срамежлив, нерешителен, плах.
Свенливо момиче.
-
2. Който изразява стеснителност, свян.
Свенлив поглед.
свенливост
— съществително име
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | свенлив | свенлива | свенливо | свенливи |
| членувана | свенливия | свенливата | свенливото | свенливите |
| с пълен член | свенливият | — | — | — |