саможи́в

Който по природа не обича да общува с хора.

Жена му е много саможива, не ходи никъде.
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана саможив саможива саможиво саможиви
членувана саможивия саможивата саможивото саможивите
с пълен член саможивият — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне са-мо-жив
  • форми саможива, саможиво, мн. саможиви
Източник