вино́вен

Който има вина, сторил е вина или изразява вина.

Аз не съм виновен.
Виновен поглед.
Какво ти е виновно животното?
виновно — наречие Мълчи виновно.
виновност — съществително име Доказвам виновността му.
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана виновен виновна виновно виновни
членувана виновния виновната виновното виновните
с пълен член виновният — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне ви-но-вен
  • форми вино́вна, вино́вно, мн. вино́вни
Източник