Източник
-
вино́вен -
Който има вина, сторил е вина или изразява вина.
Аз не съм виновен.
Виновен поглед.
Какво ти е виновно животното?
виновно
— наречие
Мълчи виновно.
виновност
— съществително име
Доказвам виновността му.
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | виновен | виновна | виновно | виновни |
| членувана | виновния | виновната | виновното | виновните |
| с пълен член | виновният | — | — | — |