провине́н

Който се е провинил.

Провинен ученик.
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана провинен провинена провинено провинени
членувана провинения провинената провиненото провинените
с пълен член провиненият — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне про-ви-нен
  • форми провинена, провинено, мн. провинени
Източник