Източник
-
вино́вник -
1. Виновен човек.
Давам виновниците за катастрофата под съд.
-
2. (разговорно) Този, който е причина за нещо, обикновено позитивно.
Ето главния виновник за осъществяването на нашата среща.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | виновник | виновници |
| членувана | виновника | виновниците |
| с пълен член | виновникът | — |
| бройна форма | виновника |
|---|---|
| звателна форма | виновнико |