причи́на

1. Явление, което обуславя възникването на друго явление.

Изяснявам причините за пожара.

2. Основание, предлог за действие.

Имам уважителна причина.
Няма причина.
По причина на (някого или нещо)

Вследствие на, поради; по вина на някого или нещо.

причинен — прилагателно име Причинна зависимост.
единствено число множествено число
нечленувана причина причини
членувана причината причините
  • съществително име, женски род
  • пренасяне при-чи-на
  • форми мн. причини
Източник