Източник
-
причи́на -
1. Явление, което обуславя възникването на друго явление.
Изяснявам причините за пожара.
-
2. Основание, предлог за действие.
Имам уважителна причина.
Няма причина.
По причина на (някого или нещо)
Вследствие на, поради; по вина на някого или нещо.
причинен
— прилагателно име
Причинна зависимост.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | причина | причини |
| членувана | причината | причините |