1.

по́вод

Приспособление за водене на добитък.

От „по-“ и „водя“.

единствено число множествено число
нечленувана повод поводи
членувана повода поводите
с пълен член поводът —
бройна форма повода
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне по-вод
  • форми мн. по́води, (два) по́вода
Източници

2.

по́вод

Непосредствена причина, основание за нещо.

От същия корен като „водя“.

единствено число множествено число
нечленувана повод поводи
членувана повода поводите
с пълен член поводът —
бройна форма повода
  • съществително име, мъжки род
  • форми мн. по́води, (два) по́вода
Източници