1.

осно́ва

1. Долна или вътрешна част на нещо, която го крепи.

Основи на строеж.

2. Главна част на действие.

3. (само множествено число) Изходни, главни положения, принципи.

Нравствени основи.

4. (специално) В математиката — страна на триъгълник или долна част на геометрическо тяло.

Основа на пирамида.

5. (специално) В математиката — числото, което се степенува.

6. (специално) В граматиката — съвкупността от представки, корен и наставки в една дума.

7. (специално) В химията — съединение на метал с хидроксилна група.

Алкални основи.

8. Успоредни нишки при тъкане, между които се прокарва вътъкът.

9. (специално) В изкуството — повърхността или цветът, върху които се полага рисунка, шарка или украса; фон.

Килим с червени шарки на златиста основа.

*osnova праславянски осно́ва

Поставям на здрави основи (нещо)

Осигурявам добри условия за развитието и осъществяването на нещо.

единствено число множествено число
нечленувана основа основи
членувана основата основите
  • съществително име, женски род
  • пренасяне ос-но-ва
  • форми мн. осно́ви
Източници

2.

основа́

1. Създавам, учредявам (дружество, организация, селище и под.).

Кирил основа фирмата през 2017 година.

2. Изграждам нещо върху нещо друго, опирам го на него; базирам.

Той основа тезата си на исторически факти.

От о- и „снова“.

  • преходен глагол от свършен вид
  • форми основе́ш, мин. св. основа́х, мин. прич. основа́л, св.
Източници