-
Читанка
-
Уикиречник (CC BY-SA 4.0)
-
дъ́но -
1. Твърда земя под водоизточник.
Дъно на море.
-
2. Долната, най-дълбока част на съд, вместилище или на предмет с вдлъбната форма.
Дъно на тенджера.
Дъно на чанта.
Дъно на кораб.
Дъно на шапка.
-
3. Част от панталони, потури, която покрива седалището.
-
4. Най-отдалеченото от входа място в помещение, къща и други.
В дъното на стаята.
-
5. (преносно) Най-низше, най-принизено положение в обществото.
дъно старобългарски дъ́но
ст.-бълг. дъно πυθμήν, κρηπίς (Менеологий, 11 в.). Праслав. *dъno < *dъbno. Колебанието в славянски между *b (*dъbrъ „дебри“) и *p (*dupa „дупка“) не се среща в балтийски. В източнобалтийски, пълната отгласна степен *daub- е засвидетелствана с остро и циркумфлексно ударение, напр. латв. dobjš „вдлъбнат, дълбок“ [dùobjš/duôbjš]. Острото ударение може да се обясни по правилото на Винтер (*dheub-), което отговаря на прагерм. *deupaz „дълбок“ (гот. diups, англ. deep, нем. tief) < *dheub- по закона на Грим, но това не обяснява останалите форми (лит. dùgnas „дъно“, dubùs „вдлъбнат“, daubà „падина, овраг“, слав. *dъno). Множеството формални проблеми, свързани с този корен, и ограниченото му разпространение свидетелстват по-скоро за заемане от северноевропейски субстратен език (Kuiper 1995).
Изцяло, докрай.
Причина съм, подстрекател съм да се извърши нещо.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | дъно | дъна |
| членувана | дъното | дъната |