Източник
-
о́пак разговорно
-
1. Който не се съгласява с другите; опърничав, своенравен.
Опака жена.
-
2. Обратен, противоположен.
Удари го с опаката страна на ръката си.
- не като другите
- терсене
- опърничав
- мъчен характер
- дръпнат
- своенравен
- своеобразен
- ексцентричен
- неразбран
- ни се води-ни се кара
- неподхождащ
- не за показване
Опаката страна на медала
Лошата, отрицателната страна на нещо.
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | опак | опака | опако | опаки |
| членувана | опакия | опаката | опакото | опаките |
| с пълен член | опакият | — | — | — |