крив

1. Който не е прав, а извит, с извивки.

Крива линия.
Крива улица.
Криво дърво.

2. Който е наклонен; несиметричен.

Крив шкаф.
Крива къща.
Крива бутилка.

3. (преносно, разговорно) Който е виновен, който е сгрешил.

Все тя му е крива.
Аз съм си крива, трябваше да отида навреме.

4. Който е погрешен, грешен.

Крива сметка.
Тръгнали сме по крив път, тук няма такава улица.
Криво гърло

Дихателна тръба.

Криво огледало

Специално огледало, в което всичко изглежда изопачено и смешно.

Крив човек

Опак човек.

На крив път съм

По погрешен начин действам.

Криво-ляво

Как да е, горе-долу.

Криво ми е

Лошо ми е, неразположен съм.

Криво ми е

Мъчно ми е, чоглаво ми е.

криво — наречие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана крив крива криво криви
членувана кривия кривата кривото кривите
с пълен член кривият — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне крив
  • форми кри́ва, кри́во, мн. кри́ви
Източник