1.

накло́нен

Наведен, полегат.

Наклонената кула в Пиза.
Движа се по наклонена плоскост

(иронично) Пропадам морално.

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана наклонен наклонена наклонено наклонени
членувана наклонения наклонената наклоненото наклонените
с пълен член наклоненият — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне нак-ло-нен
  • форми накло́нена, накло́нено, мн. накло́нени
Източник

2.

накло́нен

(книжовно) Който показва, че е готов да се съгласи с нещо, да направи нещо; склонен.

Наклонна е да ми прости.
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана наклонен наклонена наклонено наклонени
членувана наклонения наклонената наклоненото наклонените
с пълен член наклоненият — — —
  • прилагателно име
  • форми накло́нна, накло́нно, мн. накло́нни
Източник