Източници
-
Читанка
-
Уикиречник (CC BY-SA 4.0)
Който се спуска отвесно надолу.
Стръмна планина.
Стръмна скала.
Стръмен поток.
стрьмь старобългарски стръ́мен
От старобългарската стрьмь, която дава българското прилагателно „стръм“, останало само като поетически похват, но развило се в съвременното „стръмен“.
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | стръмен | стръмна | стръмно | стръмни |
| членувана | стръмния | стръмната | стръмното | стръмните |
| с пълен член | стръмният | — | — | — |