стръ́мен

Който се спуска отвесно надолу.

Стръмна планина.
Стръмна скала.
Стръмен поток.

стрьмь старобългарски стръ́мен

От старобългарската стрьмь, която дава българското прилагателно „стръм“, останало само като поетически похват, но развило се в съвременното „стръмен“.

стръмно — наречие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана стръмен стръмна стръмно стръмни
членувана стръмния стръмната стръмното стръмните
с пълен член стръмният — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне стръ-мен
  • форми стръ́мна, стръ́мно, мн. стръ́мни
Източници