открове́н

1. Който не крие мислите и намеренията си; искрен, чистосърдечен.

2. Който не съдържа тайни помисли или намерения.

Откровен диалог.
откровеност — съществително име
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана откровен откровена откровено откровени
членувана откровения откровената откровеното откровените
с пълен член откровеният — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне от-к-ро-вен
  • форми открове́на, открове́но, мн. открове́ни
Източник