Източник
-
доброду́шен -
1. Който е с приятен, благ характер, с добра душа.
Добродушен човек.
-
2. Който изразява, проявява приятен, благ характер.
Добродушна усмивка.
- добър
- благ
- благодушен
- мек
- кротък
- хрисим
- незлобив
- добросърдечен
- отзивчив
- състрадателен
- милостив
- снизходителен
- мил
- любезен
- с широка душа
- с широко сърце
добродушност
— съществително име
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | добродушен | добродушна | добродушно | добродушни |
| членувана | добродушния | добродушната | добродушното | добродушните |
| с пълен член | добродушният | — | — | — |