Източник
-
добросърде́чен -
1. Който се характеризира с добро сърце, с любов към хората; добродушен.
Добросърдечен човек.
-
2. Който е израз на проявена любов към хората.
Добросърдечна усмивка.
- добродушен
- добър
- благ
- благодушен
- мек
- кротък
- хрисим
- незлобив
- отзивчив
- състрадателен
- милостив
- снизходителен
- мил
- любезен
- с широка душа
- с широко сърце
добросърдечност
— съществително име
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | добросърдечен | добросърдечна | добросърдечно | добросърдечни |
| членувана | добросърдечния | добросърдечната | добросърдечното | добросърдечните |
| с пълен член | добросърдечният | — | — | — |