добросърде́чен

1. Който се характеризира с добро сърце, с любов към хората; добродушен.

Добросърдечен човек.

2. Който е израз на проявена любов към хората.

Добросърдечна усмивка.
добросърдечност — съществително име
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана добросърдечен добросърдечна добросърдечно добросърдечни
членувана добросърдечния добросърдечната добросърдечното добросърдечните
с пълен член добросърдечният — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне доб-ро-сър-де-чен
  • форми добросърде́чна, добросърде́чно, мн. добросърде́чни
Източник