добъ́р

1. Който прави добро, който проявява отзивчивост, разбиране към другите.

Добър човек.

2. Който е израз, проява на добро, на отзивчивост към хората.

Добра усмивка.
Добър поглед.
Добри думи.

3. Който носи добро; благоприятен.

Добри новини.

4. За предмети — ценен, подходящ, хубав.

Добра книга.
Добра специалност.

5. Който се съобразява, отговаря на определени изисквания.

Добра подготовка.
Добър зъботехник.
Добро поведение.

6. Близък; с когото се разбираме добре.

Добър познат.
Добър приятел.

7. Благополучен, охолен.

Добър живот.

8. За количество, обем — достатъчно голям.

Добри пари.

9. (като съществително име) Оценка четири в шестобалната система.

Добро утро. Добър ден. Добър вечер

Поздрави пожелания при среща в различните часове на деня.

Добра среща

(разговорно) Поздрав при среща.

Добра стига

(разговорно) Поздрав при среща след настигане по път.

Добро име

Добра оценка на обществото, с която се ползва някой човек; авторитет.

На добър час!

Пожелание при предприемане на нещо — нова работа, пътуване, следване и други.

На добър ти час!

(разговорно, пренебрежително) Прави каквото искаш, махай се, не ме занимавай повече със себе си.

доброта — съществително име
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана добър добра добро добри
членувана добрия добрата доброто добрите
с пълен член добрият — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне до-бър
  • форми добра́, добро́, мн. добри́
Източник