-
добъ́р -
1. Който прави добро, който проявява отзивчивост, разбиране към другите.
Добър човек.
-
2. Който е израз, проява на добро, на отзивчивост към хората.
Добра усмивка.
Добър поглед.
Добри думи.
-
3. Който носи добро; благоприятен.
Добри новини.
-
4. За предмети — ценен, подходящ, хубав.
Добра книга.
Добра специалност.
-
5. Който се съобразява, отговаря на определени изисквания.
Добра подготовка.
Добър зъботехник.
Добро поведение.
-
6. Близък; с когото се разбираме добре.
Добър познат.
Добър приятел.
-
7. Благополучен, охолен.
Добър живот.
-
8. За количество, обем — достатъчно голям.
Добри пари.
-
9. (като съществително име) Оценка четири в шестобалната система.
- доброкачествен
- хубав
- харен
- както трябва
- като хората
- без грешки
Поздрави пожелания при среща в различните часове на деня.
(разговорно) Поздрав при среща.
(разговорно) Поздрав при среща след настигане по път.
Добра оценка на обществото, с която се ползва някой човек; авторитет.
Пожелание при предприемане на нещо — нова работа, пътуване, следване и други.
(разговорно, пренебрежително) Прави каквото искаш, махай се, не ме занимавай повече със себе си.
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | добър | добра | добро | добри |
| членувана | добрия | добрата | доброто | добрите |
| с пълен член | добрият | — | — | — |