изго́ден

1. Който носи изгода.

Изгодна сделка.

2. Който спомага за изгода; подходящ, благоприятен.

Изгодна позиция.
Изгоден момент.
изгодно — наречие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана изгоден изгодна изгодно изгодни
членувана изгодния изгодната изгодното изгодните
с пълен член изгодният — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне из-го-ден
  • форми изго́дна, изго́дно, мн. изго́дни
Източник