Източник
-
изго́ден -
1. Който носи изгода.
Изгодна сделка.
-
2. Който спомага за изгода; подходящ, благоприятен.
Изгодна позиция.
Изгоден момент.
изгодно
— наречие
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | изгоден | изгодна | изгодно | изгодни |
| членувана | изгодния | изгодната | изгодното | изгодните |
| с пълен член | изгодният | — | — | — |