е́втин

1. Който има ниска цена, стойност.

Купих от евтиния салам.
Евтина кола.

2. (преносно) Който няма никаква ценност, незначителен.

Евтини удоволствия.
Евтина слава.
Евтина шега.

От средновековната гръцка дума εὐθηνός със значенията на „нескъп, който струва малко“. Сравни с новогръцките φθηνός и φτηνός. Българската дума тънък е от същия индоевропейски корен, от който са и думите φθηνός и φτηνός и английската thin например. Заета е и в други балкански езици: рум. ieftin, срб. јефтин , хрв. jeftin.

евтино — наречие Купувам евтино.
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана евтин евтина евтино евтини
членувана евтиния евтината евтиното евтините
с пълен член евтиният — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне ев-тин
  • форми е́втина, е́втино, мн. е́втини
Източници