ха́рен

(разговорно) Добър, хубав, хрисим.

Харен кон.

χαρά гръцки „радост, удоволствие“ ха́рен

Заемка от гр. χαρά „радост, удоволствие“ + наст. -ен.

харно — наречие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана харен харна харно харни
членувана харния харната харното харните
с пълен член харният — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне ха-рен
  • форми ха́рна, ха́рно, мн. ха́рни
Източници