Източник
-
пра́вилен -
1. Който е в съответствие с норма, правило.
Правилно възпитание.
-
2. Който съответства на истината.
Правилен извод.
-
3. Пропорционален, хармоничен.
Правилни черти на лицето.
- нормален
- редовен
- реден
- както трябва
- хармоничен
- симетричен
- съразмерен
- изправен
- в изправност
правилност
— съществително име
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | правилен | правилна | правилно | правилни |
| членувана | правилния | правилната | правилното | правилните |
| с пълен член | правилният | — | — | — |