пра́вилен

1. Който е в съответствие с норма, правило.

Правилно възпитание.

2. Който съответства на истината.

Правилен извод.

3. Пропорционален, хармоничен.

Правилни черти на лицето.
правилност — съществително име
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана правилен правилна правилно правилни
членувана правилния правилната правилното правилните
с пълен член правилният — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне пра-ви-лен
  • форми пра́вилна, пра́вилно, мн. пра́вилни
Източник