редо́вен

1. Който се осъществява според определен ред, не извънреден.

Редовно получавам писмата си.
Редовни занятия.
Редовна сесия.

2. Постоянен, непрестанен.

Редовен клиент.
Редовен приход.

3. Който спазва определен ред, закон, правилник.

Редовен ученик.

4. Който е съобразен с определен ред, закон.

Редовни документи.

5. Който няма дефекти, недостатъци; качествен.

редовност — съществително име
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана редовен редовна редовно редовни
членувана редовния редовната редовното редовните
с пълен член редовният — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне ре-до-вен
  • форми редовна, редовно, мн. редовни
Източник